Конните библиотекарки и мистериозните синьокожи хора "Книжарката от Кентъки" на Ким Ричардсън I КНИЖНО РЕВЮ
Здравейте,
Добре дошли в моя блог, където се надявам да откриете следващото си любимо четиво!
В тази статия бих искала да ви разкажа за една книга, която неочаквано и тихомълком открадна сърцето ми и остави трайни впечатления у мен, които ме държаха будна нощем, размишлявайки над тях.
Вече е започнало изключително рядко да ми се случва книга да ме разтърси по такъв начин, че да се настани в книжната ми душа и да заживее там. "Книжарката от Кентъки" не просто ме докосна и разчувства, но трайно се намести като една от най-любимите ми книги, към които безспорно ще се връщам занапред през годините.
Основна информация
Заглавие: Книжарката от Кентъки
Автор: Ким Мишел Ричардсън
Година: 2021
Издателство: Сиела
Страници: 380
Жанр: драма, историческа
Оценка: 9/10
Goodreads: разгледай мнения тук
Онлайн книжарница: поръчай тук
Чували ли сте някога за библиотекарките на коне?
Жени, които са кръстосвали високопланински и отцепени региони в Щатите, за да успеят да запознаят хората с писменото слово.
Ами попадали ли сте на информация за синьокожите хора?
Индивиди, страдащи от рядко срещана генетична аномалия и погрешно приемани за изроди.
"Книжарката от Кентъки" ще ви запознае с точно тези две теми, като не просто ще ви поднесе информация, но ще ви накара и да се влюбите в главната героиня, на която мигновено ще станете съпричастни.
Резюме:
Животът в малкото градче Трабълсъм Крийк, Кентъки, е труден. Голямата депресия е в разгара си, отчаянието се усеща във въздуха, а хората стават все по-изтерзани и отчуждени един от друг.
Деветнайсетгодишната Къси Картър мечтае да избяга от това място и да отиде някъде, където ще я виждат като нещо повече от потенциална съпруга и наследница на мъничко парче земя. Но дългът към болния ѝ баща я заставя да остане.
Тогава получава шанс да стане част от програмата на конните библиотекарки – жени, които доставят книги в най-отдалечените райони на щата и насърчават четенето. Новата работа е опасна, но ѝ дава смисъл и удовлетвореност. Книгите, които носи, се превръщат в прозорец към света и в инструмент срещу предразсъдъците и неграмотността.
За пръв път в живота си Къси получава шанс да бъде щастлива и свободна. И ще се бори за него, каквото и да ѝ коства.
Конните библиотекарки:
 |
Програмата на конните библиотекарки влиза в сила като част от политиката и управлението на Рузвелт и оперира между 1935 и 1943 година. Почти 300 жени са наети да разнасят книги, списания, вестници и образователни брошури на гърба на коне или мулета, обслужвайки близо 100 000 човека в 29 по-отцепени окръга. Целта е да достигат до хора, които са неграмотни или ниско образовани, за да разпространяват силата на словото. Библиотеките в по-големите населени места са им отдавали книги и материали, които за жалост, не са били най-интересните или нови четива, но все пак е било много повече от това, до което са имали достъп повечето хора по това време - само семейна библия.
Това са били жени, изпълнени с много хъс, смелост и търпение, защото са покривали по 100ина мили на седмица във всякакви времеви условия и с опасност от диви животни и престъпници. Жени, заслужаващи нашето уважение и възхищение!
 |
| Конните библиотекарки на Апалачите |
Интересни статии и видеа на английски:
https://wednesdayswomen.com/good-reads-in-wild-places-the-wpas-pack-horse-librarians/
https://blueridgecountry.com/newsstand/magazine/pack-horse-librarians-eastern-kentucky/
https://www.pbs.org/video/the-pack-horse-librarians-of-appalachia-ioouod/
Синьокожите хора:
Синьокожите хора са известни най-вече като семейство Фюгейт (Fugate), което живее в района на Troublesome Creek. Това е изолирана планинска част в щата Кентъки, САЩ. Историята им се развива от началото на 19 век нататък.
Тяхната синя кожа е причинена от изключително рядка генетична аномалия - метхемоглобинемия. При това заболяване част от хемоглобина се превръща в метхемоглобин, който не може ефективно да транспортира кислород. Това от своя страна води до посиняване на кожата и устните – не поради липса на кислород, а защото кръвта става сивкаво-кафява (вместо ярко червена), което дава синкав оттенък през кожата.
Първите носители на гена са Мартин Фюгейт (френски имигрант със синкава кожа) и съпругата му Елизабет Смит, които живели в началото на 1800-те в Кентъки. От осемте им деца – четири са имали видимо синя кожа. Тъй като семейството е живеело в изолирана планинска област - Апалачите, членовете му често се женят в близкородствени връзки, което води до широка проява на гена, защото и двамата родители предават рецесивния ген на потомството си.
В САЩ са документирани по-малко от 500 случая на метхемоглобинемия, причинена от наследствени гени. Днес това състояние се лекува лесно и бързо се диагностицира – но през 19. и началото на 20. век, то е било неразбрано и смятано дори за проклятие.
Ключови теми
1. Дискриминация и предразсъдъци
Главната ни героиня Къси е отхвърлена заради цвета на кожата си и не е допускана на никакви обществени мероприятия или места. Подобно на дискриминацията срещу чернокожите хора, Къси е смятана за половин човек заради необичайния син цвят на своята кожа.
2. Смисълът на книгите и грамотността
По времето на Голяма Депресия физическият глад е бил основният сред хората, но освен това е имало и книжовен глад - нужда от ограмотяване и досег с литературния свят. Конните библиотекарки са били неофициалните книжовници на онова време, които с много хъс и постоянство са били посланици на словото.
3. Женските сила и независимост
Въпреки силните ограничения на епохата, в която живее, Къси се противопоставя на статуквото и отстоява своите дълбоки желания да прави добро и да ограмотява населението в изолираните региони, където повече отвсякъде имат нужда от човек като нея.
4. Семейните обич и дълг
Къси и баща ѝ имат сложни взаимоотношения, като всеки от тях е продукт на времето, в което живее. Той настоява Къси да се омъжи, защото вижда това като единствения сигутен изход за нея след неговата смърт, докато тя вярва, че една жена трябва сама да чертае пътя си. Въпреки различията, баща и дъщеря намират път един към друг, показвайки на читателя една красива любов, минаваща отвъд ината и предразсъдъците.
5. Научни и етични дилеми
Трябвало ли е така наречената "другост" да се премахва? Да се смята за нещо грозно и даже опасно? Насилствената терапия с неприятни странични ефекти поставя изключително сериозни етични въпроси, зад които науката умело се крие, но има много грехове за изчистване.
Коментари
Публикуване на коментар