чета цял ден

Привет ✨

10:30

Започвам малко по-късно от планираното, защото се занимавах с нещо много вълнуващо! Направих инстаграм профил на родния ми град Видин, защото смятам, че много хора го пренебрегват и забравят просто защото е част от така наречената "северозападнала" България, а всъщност градът има много какво да предложи откъм природа, гледки и забележителности. Ще ви оставя линк, ако искате да го последвате. 

Линк: тук

Така, сега ще се захващам с дочитането на "Срещи с вълшебни създания" на Цвета Петрова, защото снощи много ми се спеше и не можах да завърша последните няколко глави. 

11:05

Завърших я и съм ВЛЮБЕНА. Цвета е както авторката, така и илюстраторката и безспорно е създала един невероятен фентъзи свят с пълнокръвни герои и интересни митични същества от българския фолклор. Пренесох се в едно друго време и друг свят. Свят, изпълнен с магия, приключения и приятелство. Стилът ѝ на писане е много лек и даже често вкарва някои по-архаични български думи или словосъчетания, което беше чудесен бонус към историята. Напомни малко на модерен микс от Елин Пелин и Йордан Йовков. Е, с доза фентъзи, разбира се. 

15:07

Втората ми книжка за деня е "The world's worst parents" на Дейвид Уолямс, чието творчество аз доста харесвам и много се забавлявам с, честно казано, абсурдните му истории. Тази е част от поредицата му за "най-лошите ...", в която има 3 за деца, 1 за учители и сега тази за родители. Почти накрая съм, но с приятеля ми излезнахме за бърз обяд в пицария в квартала и тъкмо се връщам сега. Имаше много красиви цветя в градината им, които нямаше как да не снимам. 

15:45

Завърших я и определено беше чудата и абсурдна точно в стила на Дейвид! Някои от родителите си бяха меко казано отвратителни и се чудя как е успял да ги измисли точно такива. Готина и свежа книжка. Сега ще подхващам  заглавие от една поредица, която много обичах и четях като малка - "Това е тайна". Преди няколко месеца я издирвах поредицата дали е качена някъде онлайн, но ударих на камък. За щастие, преди няколко дни ходих до библиотеката и я открих в детския отдел! Имаха сигурно 10ина книжки от поредицата. Много се зарадвах и си взех една - "Шоколадов сладолед с кетчуп" - за да видя всъщност какво ще ми е мнението сега повече 10 години по-късно. 

17:39

Приключих я! Еха, определено ме върна назад във времето, когато с един приятел ги четяхме заедно книжките от поредицата и си ги обсъждахме. И мога смело да кажа, че безспорно са издържали теста на времето, защото ми беше страшно приятно да чета тази. Имаше забавни моменти, приключения и житейски уроци. Мисля си, че бих си взела още от поредицата като отида пак до библиотеката. Много се радвам, че там ги има! 

Такааа, сега не съм сигурна с какво да продължа. Имам 2 опции - "Tuck Everlasting", което е модерна детска класика, или "Любов в стихове" на Колийн Хувър. Може би ще пробвам да дам шанс на Колийн. С нейните книги съм общо взето "риск печели, риск губи". Има някои, които са ми доста приятни, а пък други искрено са ме дразнели. 

19:24

Започнах с "Любов в стихове" и съм малко разочарована още от самото начало. Главната героиня се влюбва в учителя си, а аз много не обичам такива сюжети ... Ще я дочета все пак де, защото искам да дам пълен шанс на Хувър, но нещо не ме грабва засега. Малка пауза правя за приготвяне на вечеря и после продължавам. 

22:27

Тъкмо минах половината преди да седнем да вечеряме и ще се опитам да я довърша преди да заспя. Утре ме чака вълнуващ ден междудругото - първи ден на работа в книжарницата! Ще започна с обучение, разбира се, но доста се вълнувам. Дано всичко мине гладко и ми допаднат колегите. 

На другия ден ...

Снощи към 12:20 завърших "Любов в стихове" и не беше лоша. Свикнала съм с токсичните мъже в нейните истории, а пък в тази главният мъжки персонаж Уил е голямо слънчице и огромна подкрепа на главната героиня - Лейкън. Макар и връзката да беше ученик-учител, възрастовата разлика между тях беше едва 3 години, а самата Лейкън е на 18, което да кажем, че нормализира нещата до някаква степен. Абстрахирайки се от това, техните взаимоотношения бяха голяма драма почти през цялото време и ми идеше да ги ударя с тиган през лицето. Хареса ми, че Лейкън не беше толкова безпомощна и пое огромна отговорност в края на книгата, което беше доста похвално за нейния характер. Хареса ми също и фокуса върху семейството, особено по-нетрадиционните. Даването на шанс на Хувър този път не завърши главоломно! 

Така, сега отивам на работа за първи път и ще ми правят обучение. Много се вълнувам и съм и малко стресирана (благодаря ти, тревожност ... ), но се надявам да ми хареса. Ще довърша статията като се върна. 

Харесват ли ви тези "чета цял ден"? И така под статия ли ви допада повече или под формата на инстаграм стори? Или пък да ги правя и двете едновременно? 

Усмивки и панди,

Криси 🐼