книжен дневник: "Косачи" на Нийл Шустърман

Представете си един свят без смърт. 

Без болка, без страдание, без война. 

Хората живеят в утопично общество, отдавна премахнало смъртта. Всички са пренаситени, защото не трябва да се трудят за нищо особено много. Достигнат ли старост, могат просто да завъртят назад годинките и отново да са първа младост. Да започнат ново семейство, да имат още деца, да трупат нови преживявания. Звучи перфектно, нали? Сякаш хората най-после са разрешили най-голямата загадка - как да победим смъртта. 

Почти!

Да, няма натурална смърт, но хората трябва да продължат да бъдат убивани заради проблеми с пренаселяването. Изкуственият интелект, който управлява този антиутопичен свят, е натоварил една малка група от населението с тази задача. Косачите са длъжни да контролират броя хора и да заместват смъртта. 

Вече нещата не звучат чак толкова утопично май?

Това е горе-долу резюмето на сюжета, а надолу ще можете да прочетете книжния ми дневник докато четях книгата. Ще има много детайли и ще обсъждам моменти от книгата, така че ако не искате да си развалите удоволствието от четенето на книгата, то спрете тук.

Ако сте я чели, продължавайте надолу и ми пишете какво мислите!

1 Февруари

Започвам я! Имам големи очакавния, ако трябва да съм честна, защото съм чувала невероятни неща за книгата. Дори много хора казват, че била първият истински заслужил последовател на "Игрите на глада". Да видим.

Така, започва сравнително бавно и като че ли Нийл иска да ни вкара в атмосферата на историята, за да можем да усетим всичко, което се случва, а не просто да сме пасивни наблюдатели. Харесва ми това, че наслагва слоеве напрежение - сякаш всеки момент ще се случи нещо много лошо! 

5 Февруари

Роуан и Цитра са взети за ученици на Фарадей и някакси ми се струва, че той е малко по-различен от масата. Да, доста студен и дръпнат е, но като че ли се прокрадва лъч човещина, отдавна загубена при повечето след премахването на смъртността сред хората. 

Колко ли е трудно да знаеш, че цялото ти съществуване се осмисля от това да отнемаш нечие чуждо? Вината, с която трябва да живееш всеки един ден в продължение на кой знае колко десетилетия. Огромно бреме за едни сравнително крехки човешки рамене. 

7 Февруари

Каквооооо?!?! Как така Цитра и Роуан ще трябва да се състезават един срещу друг и в края на чирачеството им по-добрият да убие другия? Тези от съвета на косачите са много болни. Как това се смята за забавление? Нима учениците стават гладиатори, защото на милите ни косачи-убийци просто им е станало скучно? Не са на 5, за Бога ... 

11 Февруари

Книгата задава много хубави морални и етични въпроси за това какво значи всъщност да си човек, в какво се крие човещината и заслужаваме ли безсмъртието? Заслужаваме ли този свят без болести, без война, без страдание? Или е прекалено утопично, за да можем да го оценим наистина? 

Аз, честно казано, не мисля, че хората сме създадени да разбираме какво имаме, без да имаме контраст. Светлината нямаше да е светлина без тъмнината. Щастието нямаше да е щастие без страданието. 

16 Февруари

ЗАВЪРШИХ Я! И я обожавам! 

Определено съм съгласна с изказването, че е добър наследник на "Игрите на глад", като смея да твърдя, че "Косачи" ми хареса доста повече. Светът беше доста по-добре изграден от гледна точка на детайли. Хареса ми колко розово и в същото време почти цинично е всичко. Нийл създава утопия, която честно казано, си мисля, че един ден би могла да е нашето бъдеще. Ако пък трябва да съм още по-честна, това алтернативно бъдеще доста ме плаши.

Имаше два момента, които ме разчувстваха доста силно! Първият беше тестът, където трябваше да убият свой роднина. Цитра се справи брилянтно, имайки се предвид тежестта на заложената задача. Вторият беше, когато тя си избра новото име. Булквално изпищях от кеф, сериозно 😀 От малка обожавам филмчето за принцеса Анастасия и уважението, което Цитра показа към нея, беше затрогващо.

Не очаквах чак толкова да ми хареса и ГОРЕЩО препоръчвам!

Интересно интервю с Нийл за как е решил да изгради точно този перфектен свят.

Благодаря ви за четенето!

Усмивки и панди,
Криси