тревожни хора - фредрик бакман

Привет, четящи 

В 3:30 сутринта завърших "Тревожни хора" и още докато затварях книгата не бях сигурна как изобщо ще формулирам като хората всичко, което ми е на душата. Полежах малко, мислейки си за прочетеното, и реших, че като се събудя на свежа глава, както се казва, ще се опитам да си събера мислите. А те не са малко. 

Искам преди да започна само да ви помоля нещо просто за всеки случай - не ми се сърдете за казаното и почувстваното. Всеки пречупва всичко през собствената си призма, гледа света през своите си диоптри. И в това до голяма степен е красотата на този така странен и често неразбираем свят. Знам, че много от вас, които четат тази статия в момента, харесват Бакман и творчеството му и се радвам за вас. Аз просто съм от другите. 

Малко предистория.

Четох "Човек на име Уве" преди няколко години. Не бях очарована, но и не бих казала, че не харесах книгата. Беше ми просто неутрална. Започнах "Брит-Мари беше тук" и не се разбрах с историята, та я оставих незавършена. Обожавам "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" и харесах "Сделката на живота ти". Има неща от творчеството му, които ми допадат, но с романите нещо не се разбираме.

Сега за тревожните хора. 

Бакман се е опитал да направи един своеобразен книжен портрет на социалното статукво в развитите страни. Да, хората сме тревожни. Може би повече от всякога в човешката история за по-скоро делнични и мимолетни проблеми. Борим се с вътрешните си демони и се опитваме всячески да се убедим, че "може, по-иначе може". Мислим си, че нашите болки и проблеми са уникални, че можем да играем ролята на мъченици. Забравяме, че сме част от нещо много по-голямо, а именно човечеството. Че всички сме свързани, независимо дали го искаме или не. 

Вкарвайки банда заложници - кой от кой по-особен и със собствен тон емоционален багаж - и един никак компетентен обирджия в малък апартамент, Бакман прави социален коментар точно върху различията, които ни уеднаквяват в крайна сметка. Това ми хареса. Останах доволна и от премахването на стигмата върху терапиите с психолог, еднополовите връзки и нетрадиционните семейства. Силата на човешкия дух и неговата борбеност да продължи дори и да няма обещание за утре е централната тема, около която се върти целия шантав обир, завършил с много пица и фойерверки. 

За жалост, аз не успях да си затворя очите за поведението на някои от героите. По-специално тяхната самонадеяност и егоцентричност. Никой не е по-велик от другия, независимо колко пари изкарва, каква кола кара, какви дрехи облича и в колко голяма къща живее. Никой не е по. Всички просто сме. Не мога да приема, че можеш да нагрубяваш останалите и да не ти пука за чувствата им. Особено пък обиди, засягащи пол, възраст, сексуална ориентация или социално положение. И да, съгласна съм, че това е до голяма степен реалистично и има безброй хора, които са такива, ама да ви кажа честно - достатъчно ми е да се сблъсквам с тях в света. Нямам нужда да чета за тях също докато се опитвам да се изгубя в някоя история. И нещо друго - аз не обичам професионалните мрънкачи. Идва ми до гуша от вечно недоволни хора, които все откриват кусури и фокусират голяма част от енергията си върху тях. А Бакман забелязвам, че много обича да вкарва мрънкачи в историите си. 

Оценявам усилията на Бакман да прави реалистични социални коментари и да разнищва човешкото ни общество от до, но начинът, по който го прави, просто не е моят. Не очаквам всичко да е рози и маргаритки, но не мога да се разбирам с мрънкачи. Насилници, престъпници, наркомани, убийци, изнасилвачи, психично болни - всичко друго, но не и мрънкачи. 

Надявам се да съм успяла да предам адекватно чувствата си и че никой от вас не е бил засегнат. Четенето е много индивидуално и това, че аз не съм харесала дадена книга, не означава по никакъв начин, че книгата е лоша. Просто аз не съм нейният правилен читател. 

А тук можете да прочетете едно страхотно ревю на книжката от прекрасната Мери - тук

Заглавие: Тревожни хора

Автор: Фредрик Бакман
Държава: Швеция

Издателство: Сиела:

Година: 2019
Поръчай: сайта на Сиела

Усмивки и приятно четене,

Криси