Книжни Признания

Привет! ✨

Всеки от нас предполагам крие своите мрачни или забавни (че защо не и двете 😀) читателски тайни и признания. Животът ни на книжни мечтатели и обожатели определено ни сближава, но съм сигурна, че по не малко параметри се различаваме също. В тази статия искам съвсем "искрено и лично" да ви разкажа за някои от моите читателски особености. Някои ще са много странни, за други ще искате да ме линчувате, а пък трети може и да съвпадат с вашите странности. 

Признание №1

Обичам да пиша и подчертавам в книгите си. Да, знам, знам - читателски грях било, трябвало да пазим книгите като девици. Е, аз не се причислявам към тази групичка. Какво да направя - за мен това е форма на любов към историята и самите герои, към това, което имат да ми кажат и може би даже научат. Пишейки, аз вниквам повече в замисъла и усещам сюжета много по-пълнокръвен. 

Признание №2

Дарявам книгите, които знам, че няма да прочета повече. Обикновено над 90% от книгите, които подхващам, ще бъдат прочетени от мен само веднъж и надали ще се върна към тях на по-късен етап. Затова и избирам да ги даря на благотворителен магазин (от които има много във Великобритания и винаги приветстват книги), на библиотеката (събирам книжки в рамките на една година и после ги дарявам на библиотеката в родния ми град Видин) или да ги подаря на приятели, които проявяват интерес към тях. Така книжките ще имат нов живот и други хора ще могат да им се порадват. 

Признание №3

Загубих любовта си към фентъзито. Да, така написано даже ми звучи още по-тъжно, но какво да се прави. Човек се променя. В гимназията обожавах да чета фентъзи и често можехте да ме намерите забила нос в някое дебеличко томче епично фентъзи, но от няколко години насам дори не проявявам интерес към заглавия от този жанр. 

Признание №4

Не харесвам няколко доста популярни автори. Или по-точно не харесвам техните книги, защото най-вероятно те като хора са много приятни, мили и приятелски настроени. Понякога дори ме е страх да си призная, защото имат такава голям фен база, че се чувствам като черната овца малко 😀 Иначе самите автори са - Колийн Хувър, Фредрик Бакман и Сара Дж. Маас. Аз просто не съм техният правилен читател. 

Признание №5

Обожавам да чета детски книжки. И никак не ме е срам от това. Предполагам, че в очите на някои много сериозни читатели или пък книжни сноби това изглежда детинско и като загуба на време, но аз не съм съгласна. Както е казал К.С.Луис (авторът на "Хрониките на Нарния") :

“A children's story that can only be enjoyed by children is not a good children's story in the slightest.”

Това бяха моите книжни признания и странности! Ще се радвам да ми споделите някои от вашите. Благодаря ви за отделеното внимание и се надявам да ви е било интересно.

Усмивки,

Криси