любими книги от задължителната ученическа литература

 

Честит първи учебен ден! И на добър час ✨

По случай днешния празник исках да ви споделя някои от моите любими книги от задължителната литература за учениците. Като малка бях от тези хлапета и впоследствие тийнейджъри, които си четяха отговорно почти всичко! Казвам почти, защото лятото преди 12 клас така и не успях да се убедя да си дочета "Тютюн" на Димитър Димов, защото просто не ми хареса обстановката и самото действие. Всичко ми беше прекалено социалистическо, а аз не намирам тази част от историята ни за чак толкова любопитна. 

Така, без повече приказки, направо да започваме със заглавията. 

📚 1-4 клас

Безспорно с "Пипи Дългото чорапче" беше любов от първа глава! Толкова чудата и вдъхновяваща ми се стори тогава след 1 клас, че си лягах и си мечтаех на сутринта да съм като Пипи! 😀 Или поне самата тя да се пръкне отнякъде в квартала на баба и да ми е приятелка. 

Много харесах и "Приказки по телефона", които имаха толкова разнообразни тематики, че жадно ги четях една след друга и гадаех какво ли ще дойде после. Джани Родари определено има страхотен стил на писане и умее да задържа вниманието както на деца, така и на възрастни. Даже си мисля, че ми е време за препрочит!

А за "Алиса в страната на чудесата" нямам какво да кажа повече от това, че беше моето шантаво въображение на хартия, написано от някой друг мноооого преди мен. Аз имам адски развинтено въображение и постоянно ми хрумват всякакви чудати неща, а пък какви абсурди сънувам понякога 😀 Луда работа, точно по Алисешки! 

📚 5-8 клас

"Малкият принц" определено не я разбрах по същия начин тогава в 5 клас както 10 години по-късно, но имам спомени, че искрено съчувствах на принца и неговите беди и тревоги. Историята ме беше грабнала, но по съвсем различни причини. Сега, повече от десетилетие по-късно, я усещам книжката по друг начин, вниквам в посланието и откривам своя смисъл. 

Разказите на Елин Пелин винаги са ми действали като капсула на времето. Докато ги четях се пренасях в една далечна и толкова по-различна България с човечни хора с тежки съдби. "Косачи" и "Гераците" ми бяха най-любимите! 

А пък за "Дон Кихот" дори не знам точно какво да кажа, което максимално реалистично да предаде емоциите ми. Едно олицетворение на човешкия дух и вятърничавата ни природа понякога. А, и също много добре разбирам човек решил да похарчи всичките си пари за книги, както прави самият испански идалго за рицарски романи 😀

📚 9-12 клас

Задължителната литература за 11 и 12 клас безспорно ми беше сред най-любимата, защото се запознавахме със знаменити български личности и тяхното неповторимо творчество! Никола Вапцаров завинаги ще остане моят фаворит сред всички творци. Начинът, по който пише стиховете си - сурово, искрено, остро - го прави НЕНАДМИНАТ. Единствен и неповторим. 

Двата ми любими български романа са "Под игото" и "Железният светилник" като май изпитвам доста по-силни чувства към "Железният светилник" чисто и просто, защото много си падам по битови разкази и сцени, които изобилстваха в него. 

Ще ми е интересно да споделите кои са вашите любими произведения от задължителната литература :) 

Усмивки и панди,

Криси 🐼