Блогмас #3 - Защо чета толкова детски книги?

Хей ❄️

Признавам си го - част от мен все още е на 8 години и се кефи безумно много на всякакви детски книжки. Не знам какво се обърква при повечето от нас - като пораснем сякаш забравяме децата в себе си и започваме да се взимаме страшно насериозно. Големи, важни и сериозни! Не минава този номер при мен. 

Затова и днес искам да ви разкажа защо чета тооолкова много детски книги! ✨

Детските книги са направени с такова богато въображение и създават толкова шарени и ярки светове, пълни с небивалици и странности. Вземете „Алиса в страната на чудесата“ за пример – светът в нея е толкова налудничав и абсурден, че е същинско приключение да навигирате из него. Не съм ли права? Обожавам да се гмуркам с главата надолу в приключенски книги за по-малки читатели, защото знам, че винаги ще си заслужава!

Колко пъти сте си мислели, че книгата за възрастни, която четете, просто няма край? За съжаление, понякога в опитите си да направят всичко сложно и изискано, възрастните забравят, че книгите трябва да са забавни. Чак след това могат да са възпитателни, вдъхновяващи или каквото друго искат да бъдат. Първо обаче винаги трябва да са забавни или просто няма да проработи като хората.

На последно място, детските книги се грижат за детето в нас. Нали знаете как мъдрите хора са казали, че не трябва да губим безкрайното си любопитство и цветно въображение? Детските книжки могат много да помогнат с това. Те внимателно ни напомнят за времената, когато и ние сме били малки приключенци, нетърпеливи да откриваме нови светове. Не трябва да позволяваме на тези малки откриватели да избягат от спомените ни. Оставате ги да бъдат диви и свободни. Обещавам ви, че те си знаят работата, независимо от това, че вие се съмнявате в тях.

Аз съм голям дечко и въобще не ме е срам. Напротив, даже се гордея! Имате поздрави от мен и хлапето в моята душа, коeто упорито отказва да порасне! 🐾

Усмивки и панди,

Криси 🐼