Блогмас #6 - Шотландски спомени I

 

Хей

Някои от вас може би знаят, че живях и учих в Шотландия. Прекарах 8 години там. 8 години, през които се влюбвах все по-дълбоко и по-дълбоко в тази мокра, ветровита, но така очарователна земя! Шотландия беше първото ми вкъщи далече от вкъщи. Мястото, на което аз пораснах и станах възрастен. Мястото, на което откривах себе си и търсех своя път. Толкова много ми е дала Шотландия, че ми се искаше да ѝ се отблагодаря като запазя спомена за нея максимално жив. Може пък да се вдъхновите да я посетите и да я обикнете както аз!

Селска идилия

Градският живот безспорно си има своите предимства и няма да съм напълно честна, ако кажа, че не е за мен. Обичам градските градинки и сгушените централни улички, където в унес можеш да наблюдаваш магията на ежедневния живот, забързаните хора и техния устрем към бъдещия ден. Една пъстра картина от съдби и кръстопъти. 

Единбург и Глазгоу ми даваха точно този тип динамика, но душата ми принадлежи на провинцията. Чувствам се най-комфортно и най-себе си, когато съм в малки селца, където мнозина ще кажат, че времето е спряло. Ах, тази магия на времезамразяването - така ми е любима. Има нещо абсолютно очарователно в това просто да седнеш и да наблюдаваш себе си, заобиколен от безвремието. Откриваш отговори на въпроси, които дори не си знаел, че си си задавал дълбоко в себе си. 

Бяхме отседнали в сладурско и доста старовремско AirBnb в малкото селце Ембо в Северна Шотландия. Още щом видяхме снимките онлайн се влюбихме и знаехме, че точно там искаме да отседнем за един дълъг уикенд. 

Хазяите се оказаха двойка баба и дядо, които бяха безумно сладки! Ама наистина безумно сладки. Сами се грижеха за всичко и си личеше колко много обич и старание влагаха в цялото нещо. Почти се усещаше, че сме отишли при собствените ни баби и дядовци. Уютът, който създадоха, беше дълбоко оценен. 

Бабата ни беше оставила разнообразна храна в кухнята, за да може да си приготвим закуска сутрин преди да се отправим на дневните пътешествия до забележителности. Имаше зърнени закуски, всякакви неща за сандвичи и, разбира се, традиционните маслени шотландски бисквити. 

В секция в холната част имаха много настолни игри, книги и филми, като даже имаха Скуби Ду на видеокасета! От толкова време не бях виждала видеокасети! 

Вторият етаж беше отворено пространство с малка спалня и таванско прозорче. То не просто имаше страхотна гледка, но и сутрин лъчите нежно те галеха, събуждайки те внимателно и подготвяйки те за предстоящия откривателски ден. 

От година и малко вече живея в България, но си признавам, че Шотландия ми липсва. Част от душата ми завинаги ще остане там и навярно няма съвсем да превъзмогна раздялата ни. Знае ли човек обаче, някой ден може и да се върна. Не съм затворила напълно вратата. 

Надявам се да ви е било интересно и ще се радвам да ми споделите дали бихте посетили Шотландия.

Усмивки и панди,

Криси 🐼