седмично приключение 5

 

Понеделник:

Днес сутринта мина интервюто ми за работа за тукашната здравна система, която се казва NHS. Позицията е асистент на диетолог, което звучи точно като нещо, което бих правила и с което най-вероятно бих се справила добре. Самото интервю мисля, че мина добре, беше ми приятно да си говоря с жените, но ще видим в сряда какъв ще е резултатът. 

Вторник:

Честно казано, днес не правих кой знае какво. Мисля, че голяма част от времето прекарах в гледане на филми и притесняване дали ще ме вземат на работа. 

Това са някои от филмите, които гледах наскоро, тъй като с Емма си правим филмов маратон и сме си измислили предизвикателства, които да изпълняваме. Сахара беше малко скучно филмче и една от змиите беше наркоман и дишаше полен от цветя ... Адски странно 😀

Daddy Day Care и The Land before time са две от най-любимите ми филмчета! Ако случайно не сте ги гледали, горещо препоръчвам. 

Сряда:

Чаках цял ден на лаптопа да ми пратят имейл, че са ме взели за работата. Е, този имейл така и не дойде. Стана ми много тъжно и обезверено. Толкова се бях подготвяла за интервюто, бях изчела много допълнителна информация, история на здравната система, нейната структура и ценности. Бях подготвила примери за различни ситуации, в които съм реагирала по даден начин, защото те обичат доста такъв тип ситуационни въпроси. Не съжалявам за отделеното време, защото научих наистина интересни и ценни неща, бях вдъхновена даже. Явно просто не е била работата за мен. 

Притеснителното е, че за последната почти година това беше едва третата обява за работа по специалността ми ... 

Ядох пица за утеха. С емоционалното хранене сме първи дружки и се опитвам да се преборя с това, но все още ми е много трудно. 

Четвъртък:

Днес не беше много добър ден за психиката ми и менталното ми здраве като цяло. Обадих се на една от интервюиращите жени за обратна връзка понеже по време на интервюто тя каза, че няма никакъв проблем да ми отдели време, за да ми даде съвети за в бъдеще. Обратната връзка се състоеше в това да ми каже, че е имало кандидати с повече опит от мен. Благодаря, Шерлок, това и сама го знаех, но някой трябва да ми даде първия шанс, за да мога да придобия търсения опит. Става малко ситуация параграф 22 - за да имам работа ми трябва опит, но за да имам опит ми трябва работа. Не искам да казвам, че съм отчаяна, но определено духът ми е сломен. Наистина не знам как ще излезна от този порочен кръг. 

Гледах много интересно видео за млада двойка, които живеят всеки ден сякаш е 19 век. Не използват никакви модерни неща в дома си и разчитат общо взето на това, което е било изобретено по време на Викторианската епоха. Дори се обличат в този стил! Беше доста любопитно да видя хора, които до някаква степен пътуват назад във времето. 

Петък:

Днес публикувах статия в блога за първи път от 6 май, когато ви споделих за моите книжни признания (прочетете тук, ако искате). Минало е почти месец от тогава и като гледам назад статиите забелязвам, че горе-долу по една пиша на месец. Иска ми се да променя това, защото писането ми е хоби и обичам да изразявам себе си по този начин. Пък и сега като вече не правя видеа за ютуб определено има повече вдъхновение за писане. 

Говорих си с Емма преди обяд и тя беше голямо междучасие и си правеше обяд, който беше салата. Кое 11-годишно хлапе си прави салата за обяд? 😀 Честно, тя ме изумява постоянно! 

Следобед бяхме на разходка в парка до университета и беше толкова хубаво! Едно от любимите ми кафета работеше и си взехме кафе. За съжаление, заради ковид-19 не позволяват да си носиш своя чаша и трябваше да вземем в еднократна. При нас кафенетата в момента работят, но можеш само да си купиш кафе и не можеш да седиш в самото заведение. 

Докато се разхождахме из квартала видяхме на няколко места, че хора са сложили надписи, свързани с проблемите в Щатите в момента и движението за равноправие на чернокожите хора. Много хубаво впечатление ми направи, че макар и на хиляди километри хората се застъпват за това, в което вярват. 

Уикенд:

В събота ходихме до пощата, за да пратим картичка за рождения ден на чичо ми, който живее в Англия, и минахме през една от най-главните улици в Глазгоу. Не мога да ви опиша колко претъпкано беше. Имаше щъкащи хора навсякъде! Искаше ми се да поседя в Ботаническата градина, но там имаше повече хора, отколкото зеленина и бързо се отказах.

Тъй като обаче ми се стоеше навън, реших, че ще седна да почета в колата 😀 Ние си нямаме тераса и това беше единственият вариант да съм поне мъничко навън. Четох една книжка от поредицата "Страховитото в историята" и после завърших една невероятна детска книга, която разказва за еволюцията и Дарвин. Препоръчвам я - "Произход на видовете" на Сабина Радева.

Надявам се да ви харесват този тип статии. Как мина вашата седмица?

Усмивки и панди,

Криси 🐼